Make your own free website on Tripod.com

 Старобългарски  език

Историята на българския език на български и на испански за българи и испанци

Español                 


Menú
· Класификация
· Фонетика
· Морфолофия
· Среднобългарски
· Новобългарски
· Бълг. диалекти
· Библиография

 

_________________

Морфолофия

 

 

Съществителното име

 

Съществителното име се характеризира със род (мъжки, женски, среден), число (единствено, множествено, двойствено) и падеж (именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен, звателен, общо 7 на брой). Изменението по падеж и число се нарича "склонение".
С
ъществителните имена са се скланяли не по род, както е в съвременните славянски, германски и гръцки език, а съгласно основата. Типовете склонения обикновено се класифицират според ИЕ и праслав. основа и се делят на две големи групи:

-вокални (основата завършва на гласна) и

-консонантни (на съгласна).

 

Вокалните типове са -o/-jo, -a/-ja, -i, -u склонение (основи). Консонантните типове са повече на брой, но към тях принадлежат по-малко думи, затова при тях се наблюдава смесване на типовете и преминаване към вокалните основи. В днешните славянски езици склонитбените типове са намалени до наследниците на старите -o, -a и -i основи.

Примери:

 

вокални основи
-o склонение: -jo..........-а.............-ja...................-i................-u
ед.ч.
И родъ.............монжь......жена.......дявица.........кость........сынъ
Р рода.............монжа......жены.......дявицен......кости........сыну
Д роду.............монжу......женя........дявици........кости........сынови
В родъ.............монжа......женон.....дявицон......кость.........сыну
Т родомь.........монжемь...женоiон..дявицеiон...костьiон....сынъмь
М родя............монжи.......женя.......дявици.......кости.........сыну
З роде............монжу........жено......дявице........кости........сыну
---
мн.ч.
И/З роди........монжи........жены......дявицен.....кости.........сынове
Р родъ...........монжь........женъ......дявиць........костъ.........сыновъ
Д родомъ.......монжемъ....женамъ.дявицамъ....костьмъ.....сыномъ
В роды...........монжен......жены....дявицен......кости.........сынове
Т роды...........монжи........женами.дявицами...костьми......сыны
М родяхъ.......монжихъ....женахъ.дявицахъ....костьхъ......сыновьхъ
---
дв.ч.
И/В/З рода.....монжа........женя....дявици........кости..........сынова
Р/М роду........монжу........жену....дявицу........костью.......сынову
Д/Т родома....монжема....женама.дявицама...костьма.....сынома

консонантни основи
-nt.......................-n..........-men........-os...........-ъв......................-er
И/З.агнен...........дьнь.......имен.......чудо........црькы.................дъщи
Р.....агненте.......дьне......имене.....чудесе....црькъве..............дъщере
Д.....агненти.......дьни.....имени.....чудеси.....црькъви.............дъщери
В.....агнен..........дьнь......имен.......чудо.........црькъвь.............дъщерь
Т......агнентьмь..дьньмь..именьмь..чудесьмь.црькъвьiон........дъщерьiон
М.....агненти......дьни.....имени......чудеси....црькъви............дъщери

И/В/З..агнента..дьне.....имена........чудеса....црькъве..........дъщере
Р........агнентъ...дьнъ....именъ........чудесъ....црькъвъ...........дъщеръ
Д.......агнентьмъ.дьньмъ.именьмъ..чудесьмъ.црькъвьмъ......дъщерьмъ
Т.......агненты.....дьны.....имены......чудесы...црькъвьми......дъщерьми
М......агнентьхъ..дьньхъ.именьхъ...чудесьхъ.црькъвьхъ....дъщерьхъ

И/В/З..агнентя....дьни.....именя.......чудеси....црькъви........дъщери
Р/М.....агнентью.дьнью..именью.....чудесью.црькъвью.....дъщерью
Д/Т.....агнентьма.дьньма..именьма..чудесьма.цръкъвьма..дъщерьма

 

 

Mестоимението

 

Лични местоимения има само за 1. и 2. лице, а също и възвратно. В ролята на третолични местоимения се използва показателните онъ, тъ, от които произлизат днешните местоимения за трето лице той и он.
Разбира се, и те са се скланяли:

И........аз..........ти............тъ/то......та
Р........мьне......тебе........его.........еiен
Д........мьни......теби........ему........еи
В........мьне......тебе........его.........еiен
Т........мьноiон..тобоiон...имь........еiон
М.......мьне.......тебе........емь........еи

И........мы.........вы............ти/та.....ты
Р........насъ......васъ.........ихъ........ихъ
Д........намъ.....вамъ.........имъ.......имъ
В.........насъ.....васъ.........ен/е......iа
Т.........нами.....вами........ими.......ими
М........насъ......васъ........ихъ.......ихъ

И.........вя.........ва............та/тя....тя
Р/М/В..наю......ваю.........ею........ею
Д/Т......нама.....вама.......има.......има

 

 

Прилагателното име

 

Всяко прилагателно е имало две форми: кратка и дълга или определена. Дългата форма се получава от кратката с добавяне на анафоричното местоимение и. Всяко прилагателно се изменя по род, число и падеж. Така само в именителен падеж едно прилагателно има 18 форми.

Кратките форми се скланят като съществителни, съотв. от -o (м.р./ср.р.) и -a (ж.р.) основи. Първоначално в дългата форма именната и местоименната част са се скланяли поотделно (новъ-и, нова-его, нову-ему, и.т.н.). По-късно именната и местоименната част са се слели и са дали нов тип склонение, ралзично както от именното (напр. братъ, р.п. брат-а), така и от местоименното (напр. тъ, р.п. т-ого).

 

 

Глаголът

 

Традиционно стбъл глаголи се разделят на пет спрежения в зависимост от наставката, с която се образува сегашно време. В три от тях участва гласната "е", затова аз ще ги обедя в днешното І спрежение. Четвърто спрежение е напълно аналогично на съвременното ІІ. Пето спрежение обединява няколко глагола без наставка в сегашно време (атематични) и глагола имати, който е единственият стбъл глагол със спрежение аналогично на днешното ІІІ.

Стбъл глаголи се изменят по:
1. лице/число (общо девет форми)
2. време (сегашно [презенс], минало свършено [аорист], минало несвършено [имперфект], минало неопределено [перфект], минало предварително [плусквамперфект], минало свършено предварително [антепретерит])
3. наклонение (изявително, подбудително, условно)
4. залог (деятелен, страдателен, възвратен)
5. именни форми (причастия: сегашно деятелно, минало деятелно, сегашно страдателно, минало страдателно; елово причастие, инфинитив, супин).

Както и в съвременния б
ългарски, всички глаголи имат две основи: сегашна и минала (претеритна). От сегашната основа се образува сегашно време, сегашно деятелно и страдателно причастие, подбудително наклонение; от миналата основа се образува всички останали форми.
За разлика от класическите латински и гръцки, в стбъл глагол притежава редица аналитични форми. Това са минало предварително и минало неопределено време, страдателен залог, условно наклонение. Минало неопределено и минало предварително време се различават и съществено по смисъл от аналогичните латински и гръцки времена - при тях акцентът е върху резултата от действието, а не върху самото действие. Това е славянско нововъведение.
Миналата и сегашната основа се образуват една от друга по два основни начина: с различни наставки (напр. върв-и-ш - върв-я-х; чет-е-ш; чет-(нулева)-ох) или със степенуване на основната гласна (пера - прах).

Примерни спрежения:


I спрежение.ІІ спрежение..ІІІ спрежение.атемат..........СЪМ


сег.вр.
1. четон........хождон..........имамь...............дамь..............есмь
2. четеши.....ходиши..........имаши..............даси/даши....еси
3. чететъ......ходитъ...........иматъ..............дастъ.............естъ
1. четемъ......ходимъ..........имамъ..............дамъ..............есмъ
2. четете......ходите..........имате...............дасте.............есте
3. четонтъ....ходентъ........имонтъ.............дадентъ........сонтъ
1. четевя......ходивя..........имавя...............давя...............есвя
2. четета.....ходита..........имата...............даста..............еста
3. четете.....ходите..........имате...............дасте..............есте


минало свършено
1. четохъ/чисъ.ходихъ.....имахъ...............дасъ................быхъ
2. чете.............ходи(тъ)...има(тъ)............даде................бы(стъ)
3. чете.............ходи(тъ)..има(тъ)............даде.................бы(стъ)
1. четохомъ/чисмъ.ходихомъ..имахомъ..дасомъ..............быхомъ
2. четосте/чисте...ходисте....имасте.....дасте.................бысте
3. четошен/чешен..ходишен..имашен.дашен................бышен
1. четоховя/чисвя...ходиховя..имаховя..дасовя..............быховя
2. четоста/чиста....ходиста....имаста....даста................быста
3. четосте/чисте....ходисте....имасте....дасте................бысте
Двойните форми в мин.св. време се наблюдават само при една група глаголи от І спреж., тези без наставка на миналата основа. По правило мин.св. вр. се образува с наставка -с-, която под въздействието на праслав. фонетични закони и по аналогия се променя в 'х' или 'ш'. Съвсем закономерно праслав. читсъ се опростява до чисъ. Вторите форми, които са надделели в по-късното развитие и днес са останали единствени, са по-нови и избягват това изкривяване на основата.


Минало несвършено
1. четяахъ...........ходяахъ.........имаахъ........дадяахъ.........бяахъ
2. четяаше..........ходяаше........имааше.......дадяаше........бяаше
3. четяаше..........ходяаше........имааше.......дадяаше........бяаше
1. четяахомъ.......ходяахомъ.....имаахомъ....дадяахомъ.....бяахомъ
2. четяашете......ходяашете....имаашете...дадяашете.....бяашете
3. четяахон.........ходяахон.......имаахон.....дадяахон........бяахон
1. четяаховя.......ходяаховя......имааховя...дадяаховя.......бяаховя
2. четяашета......ходяашета....имаашета...дадяашета.....бяашета
3. четяашете......ходяашете....имаашете...дадяашете.....бяашете


Подбудително наклонение:
2. чети................ходи..............имаи............даждь...........(бонди)
2. четяте............ходите...........имаите........даждьте.......(бондяте)
2. четята............ходита...........имаита........даждьта.......(бондята)
Окончанието произлиза от стара двугласна, затова в някои глаголи се прявява втора палатализация, придружена с редукция на основната гласна:
пекон - пьци, рекон - рьци

Именни форми:
сег.деят.прич. четы/четонщии...ходен/ходенщии...имен/имонщии..даден/дадонщии
мин.деят.прич.
четявъ/четявъшии...ходивъ/ходивъшии..имавъ/имавъшии.../давъ/давъшии
сег.страдат.прич.
четимъ.....ходимъ.....имамъ...дамъ...
минало страдат. прич.
четенъ....ходенъ....иманъ....данъ
елово причастие
челъ.........ходилъ....ималъ....далъ....былъ
инфинитив
чисти..........ходити....имати...дасти
супин
чистъ......ходитъ.....иматъ...дастъ
Аналитични форми:
минало неопределено време:
челъ есмь....ходилъ есмь.....ималъ есмь....далъ есмь.....билъ есмь
минало предварително време
челъ бяахъ...ходилъ бяахъ....ималъ бяахъ...далъ бяахъ
антепретерит
челъ бихъ.....ходилъ бихъ.....ималъ бихъ.....далъ бихъ
условно наклонение
челъ бимь (би, би, бимъ, бисте, бише, бивя, биста, бисте)
ходилъ бимь....ималъ бимь...далъ бимь....билъ бимь

Форми за бъдеще време няма. Бъдеще време се изразява описателно, най-често с помощта на глаголите имати, наченти, хътяти и инфинитив. В тези конструкции обаче спрегнатият глагол е запазвал значението, срв. имам на върша, започвам да върша, искам да върша.




__________________________________________________________
 

 

 

Старобългарски  език